Пародонтит

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

ГЕНЕТИЧЕН ТЕСТ ЗА ДОКАЗВАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ПАРОДОНТИТ


 

 

КОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗСЛЕДВАН? 

 

  ► Пациенти с фамилна история или симптоми на пародонтит

  ► Пациенти с хроничен пародонтит, които не са повлияни положително от приложеното лечение до момента (след лечение на сляпо)

  ► Пациенти преди ортодонтско лечение, особено преди поставяне на зъбен имплант

  ►  Пациенти с риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, компрометирана имунна система – ревматоиден артрит, астма, диабет тип 1 и 2

  ► Пушачи – като допълнителен стимул за спиране на цигарите

  ► Жени в детеродна възраст

  ► Деца на засегнати родители 

 

ПАРО-БАК е ДНК тест, който доказва наличието на петте най-чести бактериални причинители на пародонтит:

 

·         ► Actinobacillus actinomycetemcomitans (Aa)

·         ► Porphyromonas fgingivalis (Pg)

·         ► Tannerella forsythensis (Tf)

·         ► Treponema denticola (Td)

·         ► Prevotella intermedia (Pi)

 

В допълнение към теста, пациентът получава информация за генетичното си предразположение за развитие на пародонтит.

 

КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ НА ПАРО-БАК:

 

·         Доказва причината за заболяването

·         Предоставя възможности за персонализирано лечение

·         Проследява ефективността на терапията

 

ПАРО-ГЕН е генетичен тест, който може да докаже изменения в следните четири гена: интерлевкин 1 (IL1) – IL-1A; IL-1B, IL1 рецепторен антагонист (IL-1RA), както и TNFα (тумор некрозис фактор алфа). Варианти в тези гени водят до увеличен синтез на техните продукти и последваща силна реакция на възпаление. Те не причиняват директно заболяването, но водят до значително увеличен риск за ранно и по-тежко протичане. Лечението на тези пациенти изисква по-агресивна и продължителна терапия.

Положителните, но нетретирани пациенти:

  • Губят зъби около три пъти по-често в резултата на пародонтит
  • Отхвърлят значително по-често зъбни импланти
  • Ако са пушачи, рискът от горните събития нараства до осем пъти
  • Генетичнат предиспозиция и тютюнопушенето взети заедно могат да обяснят до 80 % от тежките форми на пародонтит сред популацията

 

КЛИНИЧНО ЗНАЧЕНИЕ НА ПАРО-ГЕН:

 

·         Около 30 % от населението може да има генетично предразположение към пародонтит

·         Заболяването е предотвратимо и лечимо.

·         Познаването на Вашиш генотип е от полза не само за конкретния момент, а определя подходящо поведение за цял живот

 

 

ИНСТРУКЦИИ ЗА ВЗЕМАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА ПОДВЕНЕЧНА ПРОБА ЗА ДНК АНАЛИЗ (ПАРО-БАК)

 

Определете 4 (в някои случаи и повече) места за вземане на материал, като избирате най-дълбоките джобове от всеки квадрант. Надвенечната плака се почиства с кюрета или памук без да се навлиза в пародонтозния джоб, мястото се подсушава с въздух и над зъба се поставя памучна ролка. Пробата не бива да бъде смесвана със слюнка!

Отворете епруветката. Поставете последователно памучните щифтове на избраните места дълбоко под венеца, но без да натискате. Изчакайте 20-25 секунди, слецкоето ги поставете в епруветката, така че участъка с пробата да се покрие от буфера. След вземане на пробите, затворете добре епруветката. Запишете местата, от които е взет материала.

 

 

ИНСТРУКЦИИ ЗА ВЗЕМАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА ПРОБА БУКАЛНА ЛИГАВИЦА/СЛЮНКА ЗА ДНК АНАЛИЗ

 

Пробата се взема със стерилен памучен тампон, като активно се натърква лигавицата от вътрешната страна на бузите. Процедурата се повтаря няколко пъти. Потопете памучето в епруветката, така че да се покрие от буфера. След вземане на пробите, затворете добре епруветката.

В определени случаи, букалната лигавица може да бъде заменен със слюнка. На пациента се дава 1 бр. епруветка, в която се събира за около 2 мин. нестимулирана слюнка.

 

ВАЖНО:

 

Не вземайте проба от кървящи венци!

Не вземайте проба от пациент, който в момент или в близките 2-4 седмици е приемал антибиотици!

Желателно е пациентът да не е мил зъбите си или жабурил устата си с дезинфекционни разтвори последните 30 минути!

В случаите на изследване на риска за отхвърляне на зъбен имплант, проба се взема само от мястото на импланта!