Микоплазми и Уреаплазми

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

 

МИКОПЛАЗМИ И УРЕАПЛАЗМИ

 

 

Видове генитални микоплазми

 

Заболявания

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Микоплазмите представляват най-малките самовъзпроизвеждащи се организми, които са способни на безклетъчно съществуване. Клинично значимите представители на микоплазмите, населяващи уро- гениталния тракт обхващат Mycoplasma hominis, Mycoplasma genitalium, Ureaplasma urealyticum и Ureapalsma parvum.
 

Тези организми играят етиологични роли в различни урогенитални болести на мъжете и жените. Гениталните микоплазми се разглеждат като основен или спомагателен фактор в случаите на бактериална вагиноза, негонококов нехламидиозен уретрит, епидидимит, простатит, цервицит, безплодие, ендометрит, хориоамниотити, спонтанен аборт, мъртво раждане, преждевременно раждане, перинатална заболеваемост и смъртност.

2007 година CDC определя Mycoplasma genitalium като втората най-срещана причина за възникване на уро-генитални усложнения, веднага след случаите на хламидиоза (честота на преобладаване се изчислява на ½ от докладваните хламидиални инфекции).

Други инфекции свързани с развитие на подобни заболявания:
 
 
 
 

 
Такива инфекции често са субклинични, което навежда на мисълта за необходимостта от профилактични изследвания за генитални микоплазми.
 
 
 
Част от гениталните микоплазми (Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureapalsma parvum ) се определят, като полово-свързани инфекции и могат нормално да бъдат намирани по лигавиците на шийката на матката и/или влагалището на 21 до 53% от полово зрелите асимптоматични жени.Честотата на колонизация е малко по-ниска в уретрата на мъжете. При установяване на един или повече от тези опортюнистични патогени, провеждането на лечение следва да бъде съобразено с клиничните данни и предварителната анамнеза.
 
Изключение прави Mycoplasma genitalium, който през 2006 година е категоризиран от CDC, като полово-предавана инфекция с огромен принос за случаите на негонококови уретрити и цервицити, както и за последващите усложнения, възникнали в резултат на тези заболявания. Както с много други полово предавани болести, последователна и правилна употреба на презервативи във всички сексуални срещи предлага защита срещу заразяване с Mycoplasma genitalium.
 
 
 
 
Епидемиологията на генитални микоплазмени инфекции при заболявания на кърмачета е установена преди повече от 30 години и включва Ureaplasma spp. и Мycoplasma hominis.
В резултат от инфекция в утробата или от колонизация при раждането, с последващо разпространение, Ureaplasma spp. и Мycoplasma hominis могат да бъдат причина за респираторен дистрес, треска, пневмония, менингит които са възникнали в рамките няколко часа след раждането
Респираторните заболявания остават най-честата причина за перинатална заболеваемост и смъртност, особено при преждевременно родени бебета, въпреки големия напредък в неонатологичните интензивни грижи и реанимация.
 
Установени са 3 начина за предаване на инфекцията от  инфектирана бременна жена към плода или новороденото:
 
♦ Вертикална трансмисия - възходящо разпространение на инфекцията към плодния сак.
 
♦ По кръвен път през кръвоносните съдове на инфектираната плацента.
 
♦ При преминаването на новороденото през  заразен родови канал.
 
 
 

Генитални микоплазми и спонтанен аборт

 

Вътрематочните инфекции са основна причина за спонтанен аборт или преждевременно раждане и могат да бъдат открити в приблизително половината от всички недоносени раждания,особено тези, които се случват преди 30 гестационна седмица от бременността.

 

Наличието на Миколазми и Уреаплазма в цервикална проба може да доведе до възходящо вътрематочно разпространение на инфекцията с развитие на хориоамниотити, поразяване на органите на плода и краен резултат спонтанен аборт.

 

Всъщност, вътрематочното присъствие на Миколазми и Уреаплазми причинява постоянни нарушения на ендометриума, свързани с предотвратяване на закрепването на яйцеклетката. Дори и ако се постигне бременност, съществува висок риск от неблагоприятен изход - спонтанен аборт, мъртво раждане, преждевременно раждане, неонатална инфекция. 

 

Скорошно проучване установи, че 58,6% от жените с положителен PCR тест за Уреаплазми са претърпели спонтанен аборт в 15 до 17 гестационна седмица, в сравнение с едва 4,4% от жените с отрицателни резултати от PCR тетс.

 

Други инфекции асоциирани със спонтанен аборт:

 

Хламидия
Трихомони
Бактериална вагиноза
Токсоплазмоза
Херпесни вируси
 

 

Генитални микоплазми и стерилитет

 

Гениталните микоплазми са  от етиологично значение за редица заболявания с хронични последствия като фактор за безплодие.

 

Многоцентрови проучвания сочат , че при жени  Mycoplasma genitalium показва тубуларен фактор на безплодие равен или по-висок от установения при случаите на хламидийна инфекция.

 

При бременни присъствието на Mycoplasma hominis и Ureaplasma spp. по време на имплантирането  биха могли да бъдат включени в неуспешната имплантация и ранните загуби на плода.

 

При мъже, съществува строга асоциация между инфекция с Уреаплазми и анормални спермални характеристики. Известно е, че Уреаплазмите се прикрепят към сперматозоидите и намаляват подвижността им. Сперматозоидите на мъжете с тази инфекция са бавни, незрели, с частична или пълна неспособност на оплождане. Премахването на Уреаплазмите след антимикробно лечение е свързано с подобряване подвижността на сперматозоидите.

 

Други инфекции свързани с развитие на субфертилитет или инфертилитет:

 

Хламидия трахоматис

Гонорея

 

Екстрагенитални усложнения

 

Екстрагениталните инфекции, включващи Микоплазми и Уреаплазми могат да се обособят в пет категории:

 

♦ септицемия

♦ ставни инфекции

♦ ЦНС инфекции

♦ инфекции на дихателните пътища

♦ раневи инфекции (особено след операцията на имунокомпроментирани пациенти)

 

 

Диагностика

 

ДНК-анализа се отличава с висока специфичност (97%) и максимална чувствителност (100%) в сравнение с културалния метод (конвенционална микробиология), който е специфичен (93%), но с ниска чувствителност (65%), поради изключителната лабилност на тези микроорганизми в резултат от липсата на клетъчна стена.

В допълнение изследване за Mycoplasma genitalium чрез тест за антитела или култура не се прилага в стандартната лабраторна практика, поради неспецифичността, нечувствителността и продължителното време за изпълнение на културалния метод(над 8 седмици). За диагностика на Mycoplasma genitalium се използват ДНК методите.

 

Лечение

 

Когато се диагностицират, гениталните микоплазми (Микоплазми и Уреаплазми) се лекуват с антибиотици. Има разлика в ефективността на антимикробните вещества, използвани за емпирично лечение на инфекции на гениталния тракт. Гениталните микоплазми изискват специфично лечение.

 

 

 

Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с Микоплазми и Уреаплазми, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на Микоплазми и Уреаплазми.