Херпес Симплекс Вирус HSV 1&2

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.
 
 
 
Обикновенните херпесни вируси са двойно верижни ДНК ови вируси с повсеместнo разпространение и с единствен естествен резервоар – човекът.

 


 
 
 

 
Обикновените херпесни вируси (HSV) са представени от два вирусни типа: HSV1 и HSV2.  Веднъж попаднал в ораганизма вирусът остава доживот, като типично за херпесните вируси редува периоди на покой (латентна инфекция) и активност (активна инфекция). При първа среща на организма с вируса той достига през микроскопични наранявания на кожата или лигавиците до кръвта и оттам до нервните ганглии, където установява латентна, неактивна инфекция. При определени условия настъпва реактивиране на вируса, което се изразява в придвижването му по обратния път от нервните ганглии до кожата и лигавиците, където причинява специфичните за болестта симптоми.
Причините за реактивация на инфекцията са разнообразни и са в пряка зависимост от  защитните сили на организма. Такива фактори могат да бъдат: температурни състояния, други инфекции на цялото тяло, прекомерна ултравиолетова радиация (напр. слънчево изгаряне), силен емоционален стрес, промени в имунната система, тежка травма и много други.
 
 
 
Клиничните изяви и самото протичане на HSV инфекцията зависят от засегнатата анатомична област, възрастта и имунният статус на гостоприемника, както и от антигенния тип на вируса.
 
Симптомите при здрави възрастни индивиди
Първичните и вторични херпесни инфекции се съпровождат с появата на везикули и лезии, но не са изключение и случаите на атипична симптоматика, наподобяваща редица други инфекции или асимптоматично протичане. За обикновения херпес инкубационният период е от 2 до 7дни. Трябва да се има предвид обаче, че въпреки реално настъпило инфектиране с вирусите на обикновения херпес, 1/2 до 2/3 от заразените остават безсимптомни.
 
Симптомите при имунокомпроментирани индивиди
Предимно при хора с компроментирана или недоразвита имунна система, съществува висок риск от развитие на трайни увреждания, вследствие на  HSV инфеция. При  такива пациенти протичането на херпесна инфекция може да бъде особено тежко, свързано с развитие на прогресивен езофагит, колит, перианални язви, пневмония, енцефалит и менингит. Подобен значителен риск съществува и при новородените, заразени с вируса.
 
 
 
Хората са силно възприемчиви към херпесните вируси. При индивиди с установено вирусно присъствие (инфектирани с HSV в миналото) се наблюдават периоди на  реактивация, обикновенно съпроводени с появата на везикули, изпълнени с  инфекциозни вирусни частици. Именно през тези периоди на вирусна реактивация вирусоносителят може да зарази неинфектирани индивиди при контакт на последните с инфектиран орален и/или генитален секрет. Съществуват доказателства, обаче, че инфекцията може да се предаде и при видимо здраво състояние на заразоносителя.
Източник на зараза е само човекът. Херпесните вируси се характеризират и с множество различни механизми за разпространяване на инфекцията от човек на човек.
Главният път на предаване е прекия контакт с болния (орален контакт, генитален контакт, орално-генитален контакт, контакт със заразени телесни секрети). Предаване може да настъпи от майката на плода по време на преминаването му през родилния канал. Важно е да се отбележи, че и двата вирусни типа HSV-1 и HSV-2, могат да предизвикат  лабиална или генитална инфекции.
За съжаление пълното предпазване от заразяване не е възможно, поради големия брой на безсимптомни носители на инфекцията, контактите с които (социално-битови и сексуални) не е възможно да бъдат напълно ограничени.
Заболяването "обикновен херпес" може да протече под много разнообразни форми, но най-често се изявява като характерни увреждания по кожата и лигавиците на устните, устната кухина, половите органи и очите.

 
 
 
Кожно-лигавични инфекции
 
Херпесните лезии могат да се появят навсякъде по кожата или лигавиците, но най-често засягат  устните, устната кухина,  конюнктивата и роговицата и гениталиите. Като цяло, след продромалния период на дискомфорт свързан с изтръпналост или сърбеж, се появяват клъстери от малки мехурчета на еритематозна база. Лезиите по носа, ушите, очите, пръстите, или гениталиите, могат да бъдат особено болезнени. Херпесните везикули обикновено се задържат за няколко дни, след което  се разкъсват като образуват тънка, жълтеникава коричка.Обикновено от 8 до 12 дни след първоначалната поява на вирусните везикули активната форма на инфекцията отшумява. При болни с нарушена имунна система заболявянето може да се разпространи по цялото тяло и да протече изключително тежко.
 


Представляват интраорална херпесна инфекция съпроводена с появата на силно болезнени язви по венците, вътрешната страна на устните, вътрешната страна на бузите, по небцето или гърлото. Херпесните гингивостоматити обикновено се развиват в резултат от първична инфекция с HSV-1. Понякога причинителят е HSV-2, като последица от орално-генитален контакт. Често се наблюдава повишена температура и болка в областта на шийните лимфни възли. При възрастни болни (над 20 годишна възраст) тази форма на болестта може да протече като ангина. Този вид на херпесната инфекция често рецидивира.
 
 
Обикновено се развива в резултат на вирусна реактивация. Клиничната изява е съпроводена с появата на херпесни везикули на червената граница на устните и много по-рядко по лигавицата на твърдото небце.

Херпесна whitlow
 
Заболяването се характеризира с  подути, болезнени, еритематозни лезии на дисталната фаланга. Този вид херпесна инокулация е разпространена предимно сред практикуващите в сферата на  здравеопазването.
 

 
Най-често срещаната полово предавана улцероза в развитите страни. Причина за заболяването при 70 % от болните е HSV-2, като 30% от случаите са свързани с HSV-1. Лезии могат да се появят на препуциум и главичката на пениса при мъжете и на срамните устни, клитора, перинеума, влагалището и шийката на матката при жените. Те могат да възникнат около ануса и ректума при мъжете или жените, които участват във възприемчиво ректално полово сношение. Рецидиви се случват в 80% от пациентите с HSV-2 и в 50% с HSV-1. Първичните генитални лезии в сравнение с рецидивиращи генитални лезии обикновено са по-болезнени и  продължителни, включващи регионална аденопатия и конституционални симптоми. Многократно повтарящите се лезии могат да имат тежки продромални симптоми и да се разпространят към седалището, слабините, или бедрото. характерно е, че в повечето случаи повторните кожни увреждания се развиват почти на същото място както предишните.
 Гениталният херпес може да бъде предаден по полов път от един човек на друг дори при липса на клинична изява на заболяването в момента. Заболяването може да протече тежко с развитие на сериозни усложнения при хора с подтисната имунна система (напр. болни от СПИН, раково болни и др.), кърмачета под 6-седмична възраст и др. В тези случаи може да се развие херпетичен менингоенцефалит (възпаление на главния мозък и неговите обвивки), засягане на черния дроб и бъбреците и т.н.
 
 
Обикновенната херпесна инфекция на очната роговица и конюктива причинява болка, сълзене, фотофобия, и язви на роговицата. Херпесното възпаление на окото може да доведе до сериозно увреждане на зрението.
 

Херпес симплекс вирусен енцефалит
Херпес симплекс вирусният енцефалит е една от най-тежките инфекции на ЦНС. Асоциира се с висока смъртност и тежки остатъчни прояви у преживелите, въпреки наличието на съответна антивирусна терапия. Почти всички случаи на херпесен енцефалит, с изключение на този, който се наблюдава в неонаталния период, се дължат на HSV1.
 
Херпес симплекс вирусен менингит
Сред херпесните вируси най-често менингит причинява HSV-2, като невроинфекцията невинаги е свързана с епизод на генитален херпес. HSV-1 по-често причинява енцефалит, отколкото менингит. Други херпесни вируси, асоциирани с менингит, са варицела-зостер вирус (VZV), Epstein-Barr вирус (EBV), цитомегаловирус (CMV) и човешки херпесен вирус 6 тип (HHV-6).
 
Изключително рядко, при имунодефицитни пациенти обикновеният херпес може да протече като изолирано засягане на някой от вътрешните органи.

 

 

 
Неонатологичният херпес симплекс се развива при новородени, като последица от заразяването им по време на раждане. Новороденото може да бъде заразено от болна майка по няколко пътя - преди, по време на и непосредствено след раждането. В по-голямата част от тези случаи причинителят е тип II на херпесния вирус. Инфекцията обикновено се развива между 1-та и 4-та седмица на живот
Важно е да се отбележи, че инфектиране на плода или новороденото може да се осъществи само при активна вирусна инфекция. HSV инфекция при новородените се развива най-често по време на нормално раждане от майка с първична или вторична инфекция. Поради неразвит клетъчно-медииран имунен отговор съществува голяма вероятност инфекцията да премине в системна, засягайки главно слезката, черния и белия дроб. Прогресирането на инфекцията към ЦНС води до тежки неврологични и ментални последици, като в 5% от случаите изхода е летален. Ако към края на бременността бъдещата родилка се оплаква от активен генитален херпес обикновено се препоръчва родоразрешение чрез цезарово сечение за избягване заразяване на новороденото.
 
 

Диагноза на кожно-лигавични инфекции 
/ генитален херпес, лабиален херпес, гингивостоматити, кератити/
 
Диагноза често се поставя клинично, въз основа на характерни лезии. Лабораторното потвърждение може да бъде полезно, особено ако лезиите са нетипични, инфекцията е тежка, при бременност или когато пациентът е имунокомпрометиран. Окончателна диагноза се поставя след изследване за херпес симплекс чрез вирусна култура, степен на сероконверсия, директен имунофлуоресцентен анализ или молекулярно-генетично изследване (ДНК тест). От всички изброени диагностични методи единствено ДНК тестът позволява бърза и категорична идентификация на вируса. ДНК анализът детектира генетичния материал на HSV, поради което е най-точният диагностичен метод в съвремнната лабораторна практика. Отличава се с висока чувствителност и специфичност на детекция на HSV. При молекулярно-генетичните методи резултатът се получава в рамките на един ден, докато технологичното време за вирусните култури е 14-21 дни, а при серологичното изследване се изисква вземане на двойни серумни проби с интервал поне 2 седмици с цел доказване на динамика в титрите на специфичните антитела. Друго важно предимство е, че не се наблюдават кръстосани реакции, нещо характерно за повечето алтернативни диагностични методи (серология).
Молекулярно-генетичните изследвания недвусмислено доказват активна вирусна инфекция, което е от изключително значение, защото това е времето през което вирусът е способен да заразява и да нанася поражения. Позволява директно изолиране на вирусната ДНК от изследваната проба и е приложим само в случаите на активна херпесна инфекция. Материалът за изследване трябва да бъдат получен от основата на инфекциозните везикули или на прясно разранената лезия.

Диагноза на Херпес симплекс вирусен енцефалит 
За златен стандарт се котира неинвазивното изследване с откриване на HSV-ДНК в ликвора посредством полимеразно-верижна реакция. Методът се използва за верифициране на вируса в ликвора между третия и 12 ден от началото на неврологичната симптоматика. Откриването на HSV-ДНК в ликвора се счита за директно доказателство за HSV невроинфекция.
Широкото използване на молекулярните методи за диагностика на вирусните невроинфекции позволява избягване на някои излишни диагностични и терапевтични процедури (образна диагностика, антибиотично лечение), води до съкращаване престоя на пациентите в болница и до значително редуциране на медицинските разходи.  
 

Диагноза на Херпес симплекс вирусен менингит
Ранното потвърждаване на причинителя на менингита е полезно от терапевтична и прогностична гледна точка. Клиничната картина и ликворният синдром не позволяват разграничаване и между отделните типове вирусни менингити, което е важно за терапевтичното поведение на лекаря, тъй като например при менингитите с херпесна етиология има специфично лечение. Идентификацията на етиологичния агент е важна и от гледна точка на контрола на епидемичните взривове.  
В настоящия момент златен стандарт в диагностиката на вирусните менингити е анализът на ликвора с помощта на молекулярно-генетичните методи (конвенционален PCR, RealTime PCR, геномно секвениране). Тези методи позволяват бърза идентификация на етиологичния агент; определяне на вирусния товар (брой копия ДНК) в ликвора с цел мониториране тежестта, продължителността и изхода на заболяването, както и ефикасността на антивирусната терапия.

 

Лабораторен сертификат

 
 
 
Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с Херпес симплекс, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на Херпес симплекс.